Иновационно партньорство

Иновационно партньорство е процедура за обществени поръчки, въведена в директивите за обществени поръчки на Европейския съюз (EU) от 2014 г., която позволява на възложителите да възлагат иновативни продукти, услуги или строителни дейности, които все още не са налични на пазара. Процедурата комбинира елементи на изследвания и разработки с последващата покупка на получената иновация в една единна интегрирана поръчка. Иновационните партньорства адресират ситуации, при които стандартните процедури по обществени поръчки са неадекватни, защото желаното решение все още не съществува.

Защо съществуват иновационните партньорства

Преди въвеждането на иновационните партньорства възложителите, които желаеха да придобият иновативни решения, са изправени пред труден избор. Те можеха първо да проведат договор за изследвания, а след това отделна поръчка за крайния продукт, но този фрагментиран подход често се проваляше, защото изпълнителят по изследвания нямаше гарантиран път към производствения договор. Те можеха да се опитат да специфицират иновативни изисквания в стандартни търгове, но това рядко работеше, защото доставчиците не могат да подават оферти за решения, които все още не съществуват.

Процедурата на иновационното партньорство решава този проблем, като интегрира изследванията, разработката и покупката в единна рамка за възлагане. Възложителят избира един или повече доставчици въз основа на техния иновативен капацитет, работи с тях за разработване на решението чрез етапни изследвания и разработки и след това придобива получения продукт или услуга от доставчика, чието решение най-добре отговаря на изискванията. Интегрираната структура осигурява търговска сигурност за доставчиците, като същевременно запазва конкурентния натиск през целия процес на разработка.

Иновационните партньорства са особено релевантни в сектори, където публичните купувачи имат специфични нужди, които не се покриват от текущите предложения на пазара. Примери включват здравни технологии, отбранителни системи, екологични решения и дигитални публични услуги. Процедурата е използвана също за нови строителни техники, устойчиви материали и нововъзникващи технологии в транспорта и енергетиката.

Как функционират иновационните партньорства на практика

Процедурата започва с публикуване на обявление за договор, описващо иновационното предизвикателство. Заинтересованите доставчици изразяват интерес, а квалифицираните доставчици се включват в кратък списък въз основа на критерии за подбор, които поставят акцент върху капацитета за изследвания, доказан опит в иновациите и съответна експертиза. Няколко доставчика от краткия списък могат да бъдат избрани да участват в партньорството, въпреки че купувачът може също да избере един доставчик.

Избраните доставчици навлизат в етап на разработка, който е структуриран в етапи с определени междинни цели. В края на всеки етап възложителят преглежда напредъка и решава дали да продължи с всеки доставчик. Доставчици, чието изпълнение не напредва задоволително, могат да бъдат отклонени, докато тези, които постигат междинните цели, преминават към следващия етап. Този етапен подход управлява риска и запазва конкуренцията по време на разработката.

След като разработката приключи и възложителят реши да продължи с изпълнение, полученият продукт или услуга може да бъде закупен от партньорския доставчик или доставчици без провеждане на отделна поръчка. Рамката на първоначалното иновационно партньорство обхваща както фазата на разработка, така и последващата покупка на продукцията.

Стратегически съображения за възложителите и доставчиците

От гледна точка на възложителя иновационните партньорства са мощен, но ресурсно интензивен инструмент. Процедурата изисква значителен ангажимент за управление на процеса на разработка, оценка на етапния напредък и вземане на решения за продължаване. Възложителите, които използват иновационни партньорства, се нуждаят от вътрешен експертен капацитет за управление на изследвания и разработки, а не само от администрация на поръчките. Много възложители установяват, че трябва да инвестират в изграждане на тези способности, преди да стартират първото си иновационно партньорство.

От гледна точка на доставчика иновационните партньорства предлагат перспектива за гарантирано финансиране на разработката, комбинирано с ясен път към производствени продажби. Тази комбинация е привлекателна за доставчици, фокусирани върху иновациите, по-специално за малки и средни предприятия, които иначе могат да имат затруднения да финансират спекулативни изследвания. Конкурентният аспект през цялото партньорство поддържа натиск върху изпълнението, но структурата е по-благоприятна за доставчика в сравнение с провеждането на чисто изследователски договори, последвани от отделни производства поръчки.

Тенденции в обществените поръчки на ЕС

Иновационните партньорства остават сравнително редки в сравнение с традиционните процедури за възлагане. Процедурата е сложна, изисква значителни инвестиции както от страна на възложителя, така и от доставчиците, и не е подходяща за рутинни покупки. Там, където иновационните партньорства са използвани успешно, те са доставили решения, които биха били трудни за придобиване по други начини. Европейската комисия и националните правителства продължават да насърчават по-широкото използване на иновационните партньорства като част от по-широки усилия за модернизиране на обществените поръчки.

Свързани термини

• Конкурентен диалог: алтернативна процедура за сложни договори.
• Конкурс за дизайн: друга алтернативна процедура за креативни или дизайн-ориентирани възлагания.
• Ограничена процедура: по-стандартна процедура за по-малко иновативни нужди.
• Процедура с договаряне: алтернативна процедура с възможност за преговори.
• Предварителна квалификация: етап на квалификация, общ за всички селективни процедури.

See Otnox plans to track procurement opportunities across 56 markets.