Съвместни обществени поръчки
Съвместните обществени поръчки са практика, при която няколко възложители обединяват своите процедури за възлагане в единна процедура с цел постигане на икономии от мащаба, обмен на експертиза и намаляване на административното дублиране. Съвместните поръчки могат да приемат различни форми — от неформална координация по конкретни договори до формални централни органи за обществени поръчки, обслужващи цели публични сектори. Директивите на Европейския съюз за обществени поръчки (EU) изрично разрешават съвместните поръчки и ги подкрепят като инструмент за ефективни публични разходи.
Съвместните обществени поръчки са практика, при която няколко възложители обединяват своите процедури за възлагане в единна процедура с цел постигане на икономии от мащаба, обмен на експертиза и намаляване на административното дублиране. Съвместните поръчки могат да приемат различни форми — от неформална координация по конкретни договори до формални централни органи за обществени поръчки, обслужващи цели публични сектори. Директивите на Европейския съюз за обществени поръчки (EU) изрично разрешават съвместните поръчки и ги подкрепят като инструмент за ефективни публични разходи.
Why contracting authorities undertake joint procurement
Няколко фактора мотивират възложителите да предприемат съвместни поръчки. Най-очевидният е покупателната способност: чрез обединяване на търсенето на няколко купувача съвместната поръчка може да осигури по-добри цени, отколкото единични купувачи, действащи самостоятелно. Доставчиците предпочитат по-големи договори, тъй като те амортизират фиксираните разходи върху по-големи приходи, което им позволява да предлагат по-ниски единични цени. Агрегираното търсене също така оправдава инвестиции от страна на доставчиците в по-добра инфраструктура за доставка, обучение и способности за обслужване.
Административната ефективност е друг двигател. Процедурите по възлагане включват значителни разходи за правна обосновка, подготовка на документи, оценка и управление на договори. Когато няколко купувача поотделно възлагат сходни стоки или услуги, административните разходи се умножават. Съвместната поръчка консолидира административните усилия в една процедура, освобождавайки ресурси на възложителите за други приоритети.
Съвместната поръчка също събира експертиза. Специализирани категории като ИТ системи, сложна здравна техника или голяма инфраструктура изискват задълбочени технически познания, за да бъдат възложени ефективно. Индивидуалните възложители може да нямат експертизата да специфицират и оценяват тези поръчки компетентно. Съвместната поръчка позволява на експертни екипи да обслужват множество възложители, прилагайки специализираните си знания в по-широкия публичен сектор.
Forms of joint procurement
В практиката съвместните поръчки приемат много форми. Най-простата е случайната координация, при която двама или повече възложители решават да обединят конкретни предстоящи процедури, без да създават постоянна структура. Това работи добре при еднократни възможности, при които съвместните партньори имат сходни нужди в един и същи момент.
По-формални споразумения включват консорциуми, където няколко възложители формират структурирано партньорство за продължаваща координация на възлагането. Консорциумите обикновено имат управленски механизми, споделени процедури за възлагане и определени механизми за разпределение на разходите. Те заемат междинно място между напълно независимите купувачи и напълно централизираните органи за покупки, предоставяйки структура без пълна консолидaция.
Централизирани органи за покупки представляват най-институционализираната форма на съвместни поръчки. Това са специализирани организации, които възлагат от името на множество крайни възложители, често във целия национален публичен сектор или в конкретна област като здравеопазването. The Crown Commercial Service в Обединеното кралство, the Central Public Procurement Office in Latvia и подобни органи в други държави-членки оперират като централизирани органи за покупки за съответните си юрисдикции.
Cross-border joint procurement
Правото на Европейския съюз в областта на обществените поръчки (EU) изрично подкрепя трансграничните съвместни поръчки, при които възложители от различни държави-членки комбинират своите процедури за възлагане. Трансграничните съвместни поръчки срещат допълнителна сложност поради различия в националното законодателство за възлагане, език и административна култура. Въпреки това, въпреки сложността, те се развиват с времето, особено в здравеопазването, където групираното търсене може да осигури по-добър достъп до продукти с ограничено предлагане.
Пандемията COVID-19 ускори трансграничните съвместни поръчки в здравеопазването. Държавите-членки на ЕС кооперираха чрез съвместни поръчки на ваксини, респиратори, лични предпазни средства и други критични доставки. Опитът показa както потенциала на трансграничните съвместни поръчки, така и практическите предизвикателства при тяхната оперативна реализация в рамките на разнообразни национални системи. Уроците от пандемията продължават да информират политиките за трансгранично възлагане.
Извън здравеопазването трансграничните съвместни поръчки остават по-малко разпространени, но се разрастват. Области, в които това се развива, включват отбранителни поръчки в рамките на общи европейски програми, научноизследователско оборудване за споделени съоръжения и инфраструктура за трансгранични транспортни мрежи. Европейската комисия подпомага трансграничните съвместни поръчки чрез финансиране за изграждане на капацитет и чрез правна методология по съответните процедури.
Implications for suppliers
Съвместните поръчки създават както възможности, така и предизвикателства за доставчиците. Възможността е достъп до по-големи, по-стратегически договори, отколкото биха били налични от отделни купувачи. Печеленето на централизиран рамков договор или голяма съвместна поръчка може да донесе години стабилни приходи от множество низходящи възложители. Предизвикателството е по-сложната конкуренция, която привличат съвместните поръчки. Големите съвместни поръчки обикновено привличат оферти от утвърдени доставчици със солидни референции, оставяйки по-малко място за по-нови или по-малки конкуренти.
Доставчиците също трябва да разбират как договорите от съвместни поръчки се трансформират в реално покупателно поведение. Рамково споразумение, възложено от централизирано звено, може да бъде използвано интензивно от някои низходящи възложители и почти да не се използва от други. Прогнозиране кои низходящи възложители всъщност ще възлагат поръчки по рамковото споразумение е от критично значение за прогнозиране на приходите и управление на договорните отношения. Солидни доставчици следят моделите на възлагане по рамката и активно се ангажират с низходящите възложители, за да насърчат използването.
Related terms
- Centralised Purchasing Body: the most institutional form of joint procurement.
- Framework Agreement: a common structure used in joint procurement.
- Cross-border Procurement: an area where joint procurement is growing.
- EU Procurement Directives: the legal framework supporting joint procurement.
- Public Procurement: the broader activity within which joint procurement occurs.
See Otnox plans to track procurement opportunities across 56 markets.